Начало За нас Услуги Специалисти Контакти

Други услуги

Трудова медицина

Комплексни програми

Лечение на наркомании

Лечение на наркомании

Въведение

Наркоманията зависи от духа на времето. Посланието на днешното общество на стреса гласи “Консумирай максимално бързо и максимално много”. Ако не консумираш максимално много в максимално кратък срок, не срещаш разбиране в много кръгове и среди, отпадаш от тях, живееш със страха, че оставаш извън тях. Върху нас се упражнява огромен натиск и от даден момент някои не издържат. Те търсят алтернативни начини за социална интеграция – наркотици, хазарт, секти.
Няма друго заболяване на което обществото да реагира така неразумно и емоционално, както това се наблюдава в отношението към наркоманите. Зависимите все още ги смятат само за престъпници, а не за болни хора. Дори лекарите проявяват пренебрежително отношение към наркоманите. Зависимостта към наркотоци е тежко хронично заболяване, при което се криминализира само симптомът. Зависимите са обект на дискриминация поради незнание. Основен белег на изградената зависимост е загубата на контрол. Хората, които страдат от зависимост, трябва да се разглеждат като индивиди с хронично рецидивиращо заболяване и главната цел на лечението е реинтеграцията им в обществото. В България през последните 10-15 години най-широко е разпространена злоупотребата с хероин и марихуана. Според доклада на Министерството на Здравеопазването за 2005 година броят на злоупотребяващите с наркотични вещества е над половин милион. Всеки трети ученик е опитвал поне веднъж наркотични вещества. Броят на зависимите към хероин е около 90 000. Основният контингент са млади хора на възраст от 17 до 30 години. Броят на обществено опасните зависими от хероин е около 30 000, като 5 % от пълнолетните българи са пробвали наркотици. Броят на нарко зависимите, които излежават ефективна присъда само в Софийския затвор е 1100. Около 70 % от зависимите към хероин са хепатит “С” положителни. . По различни данни броят на починалите от свръх доза всяка година нараства. За 1997 година починалите от свръх доза са 57, за 2000 г. са 102, за 2001 г. са 142, за 2005г. са 157. През 2001 год са регистрирани 9 случая на HIV сред венозните наркомани,през 2004 год. – 8 и през 2005 год. 6 нови случая на HIV. Смъртността в страните от Европейския Съюз от предозиране с хероин е 7152 човека за 2004 година.

Зависимостта към наркотични вещества е важен медико-социален проблем за целия свят. Заболяванията причинени от тях водят до трайна психична и соматична инвалидизация или до смърт на индивида. Зависимостта към наркотици засяга не само отделния пациент, но и семейството му и обществото. Развитието на световната наука е наложило няколко метода за лечение на зависимост към хероин – заместителни програми, терапевтични общности ( комуни ) и лечение с антагонисти на хероина.

Глава първа: Литературен обзор

1. Наркотици – история и икономика
Историята на наркотиците показва, че те са се използвали от незапомнени времена. Първите описания на употреба на опиати датират от 4000 година пр.н.е. Шумерските племена са извличали сока на опиевия мак (Papaver Somniferum) и го използвали като питие и хранителна добавка. Около 2000 г. пр.н.е. опиумът е бил използван в Египет. Думата опиум има гръцки произход и означава сок.Важни етапи от човешката цивилизация са свързани с определени ритуали и празници. Шаманите в древните индиански племена пушели наркотични вещества. Така получавали халюцинации, на базата на които гадаели бъдещето. В някои източни култури вземането на опиати е норма, традиция или въпрос на обществен статус. (27,82,84)
Една от най-съществените първоначални причини за появата на наркотичната проблематика е нейната обвързаност с парите и опианението. Това откриваме още при започването на 19 век. През 1804 година студентът по фармация от Вестфалия Фридрих Вилхем Адам Сертюнер, ученик на придворния аптекар Франц Антон Крамер започва да се интересува от опиевите медикаменти. Най-напред изолира маковата киселина, а след това му идва идеята да търси “соли”. През 1806 г. той получава кристализирала сол и я нарича морфиум на името на гръцкия бог на съня Морфий. Сертюнер продължава работата си върху опиума и през 1817 г. публикува синтез на своите резултати, истински модел на фармакологично изследване. Формулата на морфина е предложена през 1925 г. от Гилан, Робинзон и Шьопф. Цялостната му синтеза е извършена от Гейте през 1953 г. През 1860 морфинът започва да се прилага под формата на подкожни инжекции. Диаморфинът е синтезиран през 1874 г. от английският химик Райт. През 1898 г. немският химик Хайнрих Дрезер, който работи в лабораториите “Байер” открива употребата му като един “героичен” медикамент при туберкулоза. Веднага бил въведен в терапията под името “хероин”. Рекламата на хероина като лечебно средство при кашлица била активна и много бързо започнала злоупотребата с него. Стотици и хиляди хора станали зависими от хероин. В навечерието на Първата световна война само в САЩ е имало около половин милион хероиномани. Дълго време хероинът се препоръчвал не само като средство против кашлица, но и като непристрастяваща субстанция, която помага да се преодолее зависимостта от морфина. Преминават 10 години докато се забележи, че той е още по-опасен от морфина и още десет, докато това знание повлияе на законите. През 1930 година хероинът се забранява почти навсякъде в западна Европа. По същото време по проблемите на наркотиците в България работи Проф.Д-р Асен Златаров. Той издава натурофилософското четиво «Гибелни блаженства – раят и пъкълът на еуфоричните отрови». (28,42)
Масовото производство на наркотични ( упойващи ) средства в световен мащаб започва след 1878 г. В продължение на половин век употребата на наркотиците се поощрява от аптекари, лекари и концерни, след което през двадесетте години след тяхното легализиране, “гешефтът” се поема от криминалните синдикати, които се създават в САЩ, Австралия, Франция и Китай. Главният мотив на този процес е пагубната връзка между търсенето на душата и възможността от това да се спечелят невероятни пари. Тази връзка е била открита много по-рано. Когато заплахата със смъртно наказание за пушенето не донесла никаква полза, халифите през 17 век обложили с данък тютюна и с това финансирали голяма част от своя държавен бюджет. (71,74)
През 19 век се появява един от значителните проблеми за човечеството известен в историята като “опиумни войни”. Европейските търговци, в желанието си за увеличаване на печалбите, атакуват все още вътрешно-духовно устроените традиционни “Крепости на Азия”, особено Индия и Китай. “Английското източно-индийско общество” дълго време осъществява оживена търговия с Индия, докато търговията с Китай протича изцяло едностранно. Англия получавала коприна и чай от Китай и е трябвало да заплаща всичко със сребро. Скромните китайци от своя страна не се нуждаели от английски стоки. Така за Англия се появява негативен търговски баланс. Той е трябвало да се изравни с всякакви възможни средства. (103,122)
Вероятно внесен от Арабия, през 17 век в Китай започва да се разпространява обичаят да се пуши опиум, като опит, с помощта на материални средства още веднъж да бъдат достигнати остатъци от духовното преживяване и същевременно като “лечебно средство” срещу глада, бедността и болестите. Поощрената от опиума фантазия за по-добър живот, утешава в някои от случаите при тежката борба с ежедневието. В тази, макар и още тясна пролука се вмъква “източно-индийската английска компания”, която засилва произвеждането на опиум в съседна Бенгалия и за кратко време успява да увеличи предлагането, а също и търсенето на опиум в Китай. От 1773 год. всяка година китайски търговци внасят тонове опиум в Китай. Този опиум се заплаща със сребро. Скоро ситуацията се обръща в нейната противоположност. Един наркоман винаги е сигурен клиент за истинския “търговец”. Той заплаща почти всяка цена за стоката. Само 21 години по-късно, през 1794 година, се виждат първите катастрофални последици върху духовния и физическия живот на хората и упадането на собствената високо развита култура. В Китай се забранява вносът на опиум. Въпреки това търговията продължава и през 1837г. достига над 43 хиляди сандъка за година, като единият от тях струва около 700 сребърни долара. Зависимостта от опиума се разпространява в цялата страна и обхваща до 90% от населението. Китайското правителство не може нищо да постигне, въпреки всичките забрани, арести и наказания чак до смъртна присъда. Най-после представителят на китайския двор, губернаторът Лин Цексу, се осмелява да се противопостави на чуждестранните търговци. Той изисква от тях да предадат наличните 21603 сандъка с опиум – 200 тона, които да бъдат закарани в Пекин, където да бъдат унищожени. Разгневени от загубата, англичаните започват през 1839 първата опиумна война, която официално наричат “търговска война”, след която по-късно следва и втората. Опиумната война и нейните последици въвеждат едно цяло столетие от унижения за Китай. (74,120,139)
Иронията на световната история е, че от някогашните консуматори произлизат по-късните доставчици. Китай днес се смята за един от най-големите производители на опиум в света, с предполагаем размер от 6000 до 8000 тона на година. Днес анализът на “обратната опиумна война” изглежда така: “Когато през 1773 г. английските търговци внасят своите първи товари индийски опиум в Китай, започва нелегална търговия, която обогатява някои от най-големите английски търговски дружества, а в Китай до 1949 г. се появяват десет до двадесет милиона ( счита се, че числото е два пъти по-голямо ) зависими от опиума. Точно две столетия по-късно синдикатите от живеещите в чужбина китайци са тези, които започват нелегално да внасят в Европа безмерни количества южно азиатски хероин и с това създават един наркотичен проблем от непознат до сега размер за западния свят. Зад тази историческа ирония се крие едно значително развитие – опиумът става “световна търговска стока”. (74)
Той започва да се произвежда и от други държави. Днес един от най-големите производители на опиум е Афганистан. Според доклада на ООН производството стремително се е качило след падане на режима на талибаните през 2001 година. Производството на опиум в Афганистан заема 60 % от брутния вътрешен продукт.

2. Зависимост и хероин
За употребата на наркотични вещества Проф.Асен Златаров през 1929 год. в труда си “Гибелни блаженства” пише, че в душата на човека има пропасти, подмолни канари, които у някои вземат власт над ясната мисъл и здравата воля и тикат към гибел и безумие. Употребата на наркотични вещества е съзнателно потапяне в потока на болестно блаженство, което ни откъсва от скърбите и задълженията на живота и като замъглява съзнанието и екзалтира чувствата ни кара да живеем с усещания за буйна наслада. Това са отрови на “изкуствен рай”, на гибелни блаженства. Еуфористичните отрови съблазняват човека и го правят роб на пагубни привички, които се заплащат с пълното разложение на тялото и на душата. Хероинът започва да изпълнява това, което животът обещава. (28)
Според схващането на СЗО от 1956 год. диагнозата зависимост от наркотици се поставя, ако има данни за повишен толеранс, абстинентни симптоми ( физическа зависимост) и изразено влечение (психическа зависимост). Това се повтаря по инерция от хиляди практикуващи професионалисти по света. (42,118)
Днес според десетата ревизия на Международната Класификация на Болестите (МКБ-10) зависимостта е дезаптивна употреба довела до клинично значими дисфункции, определени от наличието на три или повече от посочените проблеми през дванадесетмесечен период:
1. Промени в толеранса, както следва:
? необходимостта от по-големи количества от веществото с цел
постигане на желания ефект.
? значително снижен ефект от веществото при продължителната
му употреба в същите количества.
2. Абстиненция, проявяваща се със следното:
? типични за веществото абстинентни прояви.
? същите или подобни вещества се употребяват с цел премахване
или намаляване на абстиненцията.
3. Веществото се употребява в по-големи количества и /или по-дълго,
отколкото лицето предполага или възнамерява.
4. Наличието на постоянно желание или неуспешни опити да се
намали, спре или контролира употребата на веществото.
5. Значително време се прекарва в търсенето и снабдяването с
веществото, неговата употреба или изчакването да отминат ефектите му.
6. Важни социални, професионални и други жизнени активности са
намалени или заместени с употребата на веществото.
7. Употребата продължава въпреки очевидните за индивида постоянни или повтарящи се телесни или психосоциални проблеми, които най-вероятно са причинени или директно свързани с употребата на ПАВ
Развитието на науката и натрупването на практически опит в днешни времена определя като основен диагностичен критерий за формираната зависимост, загубата на контрол. Влечението към наркотиците е породено от мозъчна дисрегулация и е провокирано от физиологични и средови фактори. Лечението на зависимостите е сложен и дълъг процес, който не се различава от лечението на други известни заболявания, като артериалната хипертония, захарен диабет и бронхиална астма. Най-често задаваният въпрос е защо лечението на зависимостите не е толкова ефективно, колкото лечението на “истинските болести”. Данните от клиничните проучвания показват, че зависимостта от наркотици е заболяване, което може да бъде сравнено с най-често срещаните болести – захарен деабет, бронхиална астма и артериална хипертония. Всички те са хронично-рецидивиращи заболявания с многофакторно начало и протичане. Всички са повлияни от генетични, метаболитни и поведенчески фактори. При тях няма радикално излекуване, но ефективно лечение е възможно. Важни фактори за успешното лечение са познаване на предпоставките, водещи до рецидив, стриктно вземане на предписаните лекарства и постигане на поведенчески промени от страна на пациентите и промяна в начина на живот. (40,41,98,121)
Хероинът е полусинтетичен опиат, получен при преработка на опиум (морфин) с оцетен анхидрид.
Улични наименования: материал, стаф, хари, херинга, жълто, кафяво,
шит, смола, стръв, херо, петичка, десетка ( цена-10 лв), дванайска (цена 12 лв.), двайска (цена -20 лв.).Три двайски са 1 гр.хероин (цена 60 лв.).
Представлява кафяв прах с цвят на какао, който се приема инхалаторно, чрез смъркане ( “на нос”), чрез пушене на дима от горящ хероин (“на фолио”), или венозно (“на помпа”). “На фолио” хероинът се пуши, като се поставя на алуминиево фолио от цигарена кутия, загрява се със запалка, образува се капка която дими. “На помпа” хероинът се употребява, като се поставя най-често в метална капачка от бутилка или лъжица. Добавя се лимонена киселина и вода, загрява се със запалка, докато се получи течност с тъмно кафяв цвят. Тази течност се филтрира през памук, охлажда се и се инжектира венозно. Най-често употребяваните вени са тези на ръцете, но при невъзможност за апликация ( калцификати, тромбози и др.) се използват вените на краката, дори шийните вени и тези на пениса. Приспособленията за венозна употреба се наричат “инструменти” (жаргон). (3,4,66)
Чистотата на хероина и количеството му в една доза трудно могат да се определят, тъй като пласьорите го смесват с различни, подобни на външен вид вещества, с цел получаване на по-голямо количество ( смлени таблетки, талк, смляна керамика и други). “Дозата” представлява малко хартиено пакетче с размери 5-10 мм.на 10-20 мм. В различните региони на страната големината на една доза е различна. (6,7,73)

 

3. Механизъм на действие на хероина
Попаднал в организма, хероинът измества ендогенните опиатни пептиди и се свързва с 4 вида опиеви рецептори в главния мозък – капа, делта, сигма и мю. Класифицирани са три вида ендогенни опиатни пептиди известни под общото название ендорфини. Първият тип, наречени енкефалини, включва метенкефалин и луененкефалин. Енкефалините произхождат от белтък известен като проенкефалин и се захващат предимно за делта- опиатните рецептори. Вторият тип ендорфини е групата на бета-ендорфините, които се захващат предимно за мю и делта опиатните рецептори. Тази група се синтезира от полипептиден прекурсор ”про-опио-меланокортин” (РОМС). Той участва в синтеза на меланоцитстимулиращ хормон, адренокортикотропен хормон и бета-липопротеин. Третият тип ендрофини, т.нар.динорфини, се захваща предимно от капа-рецепторите и се синтезира от прекурсора продинорфин. Всеки от тези ендогенни опиатни пептиди се произвежда от организма и има редица важни ефекти. (42,92,100)
Открити са три основни типа опиатни рецептори и някои разновидности във всеки от тях. Практически, всички опиати и опиоиди въздействат върху мю рецепторната система. Активирането на мю-1 и мю-2 рецепторите води до аналгетичен ефект, еуфория, забавяне на дишането, снижаване на мускулния тонус, перисталтика и някои хормонални промени. Лабораторни експерименти с животни показват, че при генетично модифицирани животни (мишки) с липсващи мю-опиатни рецептори не се наблюдава обезболяващия ефект на опиатите и не се отчита никаква еуфория. Втората група опиатни рецептори са капа-рецепторите, съществуващи в две основни разновидности – капа -1 и капа -2. Тяхната активизация се проявява като аналгезия ( предимно на равнище гръбначен мозък), садация, заспиване,повишена диуреза, стеснени зеници и дисфорично настроение. Третата основна група са делта - рецепторите, които също са разделени в две групи – делта-1 и делта-2. Активизацията им води до удоволствено преживяване, промени в дишането и аналгезия, т.е.явления, сходни с тези при активиране на мю-рецепторите. През последните години бе открита още една група опиатни рецептори- сигма-рецептори, чиято активизация предизвиква раздразнително и дисфорично настроение и понякога халюцинации. (93,95)
Хероинът измества естествените медиатори (серотонин, адреналин и др.) от биохимичните реакции, протичащи в човешкия организъм. Тъй като хероинът не може да изпълнява функциите на медиаторите, нормалното протичане на всички биохимични реакции се нарушава. Хероинът води до подтискане на централната нервна система и центъра на дишането. При предозиране смъртта настъпва именно поради спиране на дишането. При редовна употреба страдат всички органи и системи в човека: трайно се нарушава дейността на централната и периферната нервна система (токсични енцефалопатии и полиневропатии); директно токсично увреждане на черния дроб ( чернодробна стеатоза, хроничен хепатит ); увреждане на сърцето и нарушения в сърдечния ритъм; увреждане на половата система ( менструални нарушения, аменорея, намаляване подвижността на сперматозоидите, стерилитет); нарушаване трофиката на кожата, ноктите, зъбите, косата. Хероинът намалява желанието и физическата възможност за осъществяване на сексуални контакти. Допълнителни сериозни усложнения настъпват поради използването на общи игли и спринцовки за венозна употреба на хероин. Така се предават кръвно-трансмисивните заболявания – СПИН, хепатит “В”, Хепатит “С”. Това води до намаляване на продължителността и качеството на живот и рязко увеличаване на смъртността сред зависимите пациенти.Имунологичните изследвания показват, че пациентите зависими към хероин са с подтиснат клетъчен имунитет в 66 % от случаите. Системната употреба на наркотични вещества е фактор, значително утежняващ реализацията на Т-клетъчните имунни реакции. Това определя възможността тази категория болни да имат предразположение към бактериални и вирусни инфекции поради по-слабата активност на някои хуморални и клетъчни имунологични механизми ( 72,73).
При венозна употреба могат да настъпят и тежки възпалителни реакции (сепсис, гнойни абцеси и подкожно попадане на хероин ),промяна във венозните съдове ( калцификати, аневризми). Здравните проблеми на злоупотребяващите с хероин са сериозни и изисват много финансови средства за тяхното пълно или поне частично решаване с цел удължаване на живота на зависимите пациенти и подобряване на качеството му. (7,82)
Хероинът е силно наркотично вещество, което много бързо води до физическа и психическа зависимост. В началото злоупотребяващият изпитва чувство на отпускане, топлина, благополучие и освобождаване от тревожността. Венозната инжекция (“помпа”) увеличава максимално ефекта на хероина. Наблюдава се така наречения “кик”-удар изразен със силна еуфория. Тези усещания бързо се изчерпват. Зависимият е принуден да увеличи дозата, за да изпита познатите усещания. Дневната доза варира и за няколко години може да стигне до 2 и повече грама дневно, разпределена на 2-5 приема. След преминаване действието на хероина ( 6-8 часа ), започват физическите страдания на наркомана, т.н. физическа абстиненция. Тя се изразява с изпотяване, настръхване на кожата ( гъша кожа), хрема, сълзотечение, кихане, силни ставни и коремни болки, повръщане, мускулни спазми до гърчове. При физическата абстиненция зениците са разширени, докато след непосредствена употреба на хероин те са тесни, точковидни ( като връх на топлийка ) и не реагират на светлина. Увеличава се потребността от приемане на сладки храни ( шоколад, бонбони ). Това се дължи на факта, че хероинът подтиска дейността на мозъчните клетки и те са в хипоксия ( липса на кислород ).Основните енергийни източници на мозъка са кислородът и глюкозата. Увеличавайки чувството на глад за захар, мозъкът се опитва да компенсира подтиснатите си от хероина функции като си набави поне единия енергиен източник –глюкозата. (23,86)
Започват и проявите на психическа абстиненция – безсъние, силно желание за употреба на хероин, търсене на възможности за набавяне на дрога, без реална оценка на действителността. Злоупотребяващите изнасят пари и предмети от дома, залагат ги и ги продават, крадат пари и вещи, за да се сдобият със следващата доза. Те не се интересуват от отношенията с близките си хора. В съзнанието им съществува само хероинът. За него те са готови на всичко. Всички злоупотребяващи са със сходно поведение, което води до създаване на субкултура и наркоманско общество, които са подчинени на фетишизирането на хероина като начин на живот. (66,67)
Тежестта на протичане на физическата и психическата абстиненция зависи от давността на наркоманията и големината на дневната доза. Всеки следващ път , т.е.след “чист” период, в който зависимият не е употребявал хероин, зависимостта се създава по-бързо, дозата се увеличава по-бързо и протичането на абстиненцията е по-тежко и по-продължително.
Преодоляването на физическите и психическите симптоми на зависимостта е труден и продължителен (понякога с години) процес, който изисква съвместни действия и работа на лекари, родители и близки на злоупотребяващия,социални работници и др. (59,129)

4. Лечение на зависимости – история и законодателство
Последните 150 години светът работи по проблемите на опиатите. В различни периоди на своето развитие законодателните органи на различните държави приемат или отменят закони разрешаващи или забраняващи предписването и употребата на опиати за лечение на различни заболявания, в това число и на зависимости. Още през 1869 г. във Великобритания законът за лекарствените средства ограничава източниците за продажба на опиати. В САЩ това се случва през 1914 г.със Законът Харисън. През 1920 година във Великобритания е приет законът за опиатните вещества, а през 1922 и в САЩ е обявено за противозаконно предписването на наркотични вещества. За първи път пристрастяването към опиати е категоризирано като медицински проблем във Великобритания през 1926 година от Ролистън. През 1958 год.във Великобритания е сформирана първата комисия на Брейн, която разглежда зависимостта към наркотици, като болестно състояние и през 1961 г. Първия доклад на Брейн потвърждава подхода на Ролистън от 1926 г. за пристрастяването като медицински проблем. През 1963 г. в САЩ Винсънт Доул и Мари Нисвандер за първи път описват значението на заместващото лечение при наркомани с дълготрайна злоупотреба и зависимост. Те са пионерите на подъдржащото лечение с метадон. През 1965 г. във Великобритания II-рия доклад на Брейн препоръчва промени в закона, предписването и регистъра на пристрастените лица и през 1968 г. се създават първите наркологични клиники. През 1970 г. в света се разпространява поддържащото лечение и в клиниките във Великобритания, Италия, Франция и САЩ започват масово предписване на метадон за лечение на зависимост към хероин. От 1975 до 1983 г.има отдръпване от поддържащото лечение в световен мащаб. През 1983 г. в САЩ са регистрирани първите случаи на интравенозно употребяващи хероин, носители на СПИН. През 1988 и 1993 г.са приети I-ви и II-ри доклад на АСМД по въпросите на СПИН и наркотици в подкрепа на поддържащите заместителни терапии. Епидемията от СПИН показа по един драматичен начин празнините в законодателството и легитимира един социален и по-отговорен подход към наркоманията от страна на обществото. (122,133)
В България още 1929 год. проф.Асен Златаров в труда си “Гибелни блаженства”, цитирайки френски автори, описва няколко метода за лечение на зависимост към опиати: внезапно прекъсване, бавно и бързо прекъсване на дозите на опиати.Според него методът на внезапно прекъсване на употребата на опиати е брутален и може да доведе до смърт. Като най-добър той препоръчва метода на постепенно намаляване на дозите на опиати и прием на т.нар.”луксозна”доза, която с течение на времето се намалява и се спира. В момента в България като средства за заместителна терапия са разрешени Метадон и Морфин (Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Наредба 24/31.10.2000 г.).

5. Лечение на зависимости – съвременни модели
Десетилетия наред световната медицина работи по проблемите на наркотичната зависимост. Пациентите употребявали хероин, дори и след проведено успешно лечение си остават с повишен риск за рецидив. През 1929 год.българския учен проф.Асен Златаров дава следното определение: Излекуваният зависим от опиати си остава психопат и при най-малък повод се връща към нова опиатна практика. “Уви всяка загубена девственост е загубена навеки”. Развитието на съвременната медицина налага различни нови методи на лечение с повишена успеваемост: заместителни терапии с метадон и морфинови деривати, лечение с антагонисти на хероина, терапевтична общност и в последните години дори лечение с хероин. Успеваемостта според различни статистики се движи между 42% и 55%. Това зависи от адекватното приложение на най-подходящата програма за даден пациент, в зависимост от индивидуалните му потребности, наркоманната практика, дозата и начина на приложение на наркотичните вещества. (21,30,31)
Световният опит след въвеждането на заместителната терапия показва, че тя има огромна роля при лечението на зависимости от хероин. Според СЗО заместителната терапия е форма на невробиологично лечение на фармакологично зависим субект, която се състои в даване на субстанция с фармакологична активност, подобна на активната дрога. Основната цел на заместването е създаване на един проект за живот, в който дрогата е изключена. (5,71)
Заместителната терапия превръща зависимите от наркотици от престъпници, имащи единствено желанието да набавят “дрога” с цената на всичко, в пациент и обект на лечение. Даването на заместващ медикамент предотвратява появата на абстинентни явления при спирането на хероина. Пациентът под влияние на заместващ медикамент при правилна позология е като спрял консумацията. Няма симптоми на липса, на тревожна дисфория или на депресия. Заместването премахва компулсивната нужда за консумация наркотика и води до намаляване на всички рискове, свързани с нея. Стабилизацията на индивида позволява изграждане на нови семейни, социални и афективни връзки. Тази терапия има смисъл само когато се съобразяват всички аспекти на особената траектория на наркомана – не се касае само за едно просто заместване на дрогата с друг медикамент, а за цялостна промяна:
? Незаконноста на трафика и злоупотребата са заместват с законност.
? Нечистата дрога се замества с един чист фармацевтичен
медикамент.
? Контактите с други наркомани и дилъри се заместват с контакти с
един медико-социален екип.
? Чувството за провал се замества с регулация на емоционалните
преживявания.
Заместителните средства целят да стабилизират физически и психически пациента и да му позволят по-късно да се интегрира в обществото и да работи. В различните държави законодателството е утвърдило различно отношение към зависимостите от наркотичните вещества и съответно са се наложили различни методи и средства за лечение. В САЩ 75 – 80 % от всички престъпления са свързани с дрога. Законът криминилизира употребата на наркотични вещества и зависимите попадат в затвора. Издръжката на един затворник годишно в Калифорния струва 24500 $, а затворническата популация е 162000 души. От тях 77 % мъже и 83 % жени имат сериозни проблеми с дрога и алкохол. Годишните загуби във връзка с употребата на психоактивни вещества в Калифорния е 25 милиарда $. Лечението на зависимите в САЩ е задължително и принудително. (40,41,97)
Заместващото лечение е един продължителен етап в живота на наркомана с улесняване на неговото соматично и психично възстановяване. А самият той, вече има време да изработи един проект за живота си след лечението.Медицинската и социалната подкрепа ще му помогнат постепенно да реализира една стабилизация и да уреди проблемите си със съдебни, социални и други инстанции.
? Заместителна терапия с метадон
Един от най-старите медикаменти, който се използва за лечение на зависимост към хероин, е метадона. През 1941 година в Германия Bockmuhl и Erhart, работещи за големия химичен концерн “IG Farbeninidustril” в гр.Хехст на Майн откриват и патентоват “Hoechts 10820”- по късно преименуван на метадон. “Eli-Lilly” и други американски и британски фармацевтични компании веднага започват клинични изпитвания и промишлено производство на новия медикамент. В началото метадона се използва като сънотворен медикамент, ефективно средство, забавящо перисталтиката на стомашно-чревния тракт – за улесняване на хирургическите операции и като ефективен аналгетик, не предизвикващ зависимост.Той е синтетичен опиат и е евтин и достъпен за лечение. Заместителната терапия с метадон е подходяща за пациенти, които са зависими от хероин повече от една година и не са социално интегрирани. При включване на зависимите към метадонова заместителна терапия на 6-тия месец криминалните действия намаляват до 18% и запазват тази тенденция трайно. В Европа в много от страните също се използва метадон за заместителна терапия.Във Франция през 1998 год.около 7000 наркомани се лекуват с метадон. Тук законодателството за разлика от САЩ е наложило други мерки по отношение на зависимите. При доброволно явяване в лечебно заведение (доброволно лечение) не се предвиждат принудителни мерки и контрол. След съобщение за даден наркоман от санитарни или социални инстанции и при по-леки престъпления се налага принудително лечение, постановено от съдебни органи, като се посочва специализираното заведение, общопрактикуващия лекар и датата за започване на лечението. Заместителната терапия се провежда с метадон и всички разноски се поемат от държавата. Това лечение е евтино и е насочено към определена социална прослойка на по-бедни и социално слаби хора. Във Великобритания лечението с метадон се контролира и изписва от общопрактикуващия лекар.То се заплаща частично от Здравната каса – до 50 mg метадон дневно. Метадоновата заместителна терапия е много разпространена като метод на лечение и в Италия. Проучванията показват спиране на употребата на хероин при 48 % от пациентите подложени на лечение с Метадон. (5,101)
? Заместителна терапия с бупренорфин
Бупренорфинът е синтетичен опият, който упражнява парциално
мю-агонистично и капа-антагонистично действие. Във Франция е разрешен от 1987 година за лечение на хероинова зависимост. Франция е първата страна в света, която генерализира предписването на този препарат и в момента на лечение с бупренорфин са 60000 зависими към хероин лица. Бупренорфинът е широко застъпен при лечение на хероинова зависимост и в Италия. Той предлага алтернатива на метадона при лечение на хероинова зависимост и има предимството, че позволява алтерниращо дневно дозиране и е ниско токсичен. Сравнителният анализ на бупренорфин и метадон показва, че при повечето пациенти метадонът е по-ефективен и по-евтин /108/. През 2005 година Центърът за оценка на здравни програми към Университета Монаш в Мелбърн извършва 12 месечно проучване при 139 пациенти с хероинова зависимост на терапевтичен режим с бупренорфин или метадон. Основен критерий при оценката е качеството на живот, оценявано въз основа на 4 показателя: здравен статус, независим живот, социални връзки и психологично благосъстояние. Данните от проучването не подкрепят значимата разлика между бупренорфина и метадона по отношение на цената или крайните резултати при пациенти с хероинова зависимост, постъпващи в поддържаща програма. Цената на лечението с бупренорфин е 11916 $А, а цената на лечението с метадон е 17736 $А за 1 пациент за 1 година. Дните свободни от хероин за 1 година са 277 за пациентите лекувани с бупренорфин и 255 за пациентите лекувани с метадон.В програмата с бупренорфин са останали на лечение 52.4% от пациентите, а в програмата с метадон – 48% от пациентите, проследявани за период от 1 година. /136/
? Заместителна терапия с морфин
В държавите на Европейския съюз преобладаваща е заместителната терапия с морфинови деривати. Тя е застъпена широко в Швейцария, Германия, Дания, Австрия, Холандия и Франция. Провежда се с естествени опиати – морфинови медикаменти с дълготрайно действие и без еуфоризиращи свойства. Използването на тези медикаменти е разрешено от Консултативна комисия по заместващо лечение, създадена през 1994 година. Успехът на лечението е директно свързан с дозировката на използвания медикамент, продължителността на лечението и качеството на психотерапевтичната работа.
Клинични наблюдения и изследвания в Италия показват, че при лечение на зависимост към хероин морфините ( Морфин хидрохлорид и Морфин сулфат ) видимо превъзхождат Метадона от гледна точка на времетраенето на лечението на зависимостта и по показателя поносимост на отделните субстанции. При тези клинични наблюдения началната доза на заместващия медикамент е 600 mg. при morphin sulfat и 100 mg. при Метадон. При терапията с Морфин не се наблюдават никакви реакции на непоносимост, докато пациентите подложени на лечение с Метадон, страдат от депресия, стомашно-чревни оплаквания, затлъстяване, разваляне на зъбите. Стабилността на психиката, която се постига при лечение с Морфин сулфат е важен фактор, тъй като съпътстващи болестни състояния като депресия, параноидни личностни смущения, СПИН, хепатит “С”, тежки възпалителни усложнения често пъти забавят лечението на зависимостта от хероин и предизвикват множество усложнения. Резултатите от проучванията показват спиране на употребата на хероин при 55% от пациентите подложени на заместителна терапия с морфин.(120,126,139)
? Заместителна терапия с медицински хероин
Заместването трябва да се интегрира в една глобална терапевтична стратегия на зависимостта. Днес в някои държави се използва хероин за заместителна терапия. Заместването на хероина с медицински хероин, но с фармацевтично качество и под контрол, представлява интерес за специалистите от цял свят. Експериментални програми има във Великобритания, Австрия, Испания, Австралия и Швейцария. Правят се по две апликации хероин на ден. Разработени са орални форми и аерозоли с хероин на прах. В Германия съветът на немските лекари стига до съгласие да се предписва хероин под медицински контрол. В Холандия се провеждат изследвания за сравнение на земестването с Метадон и Хероин. В Швейцарската програма се комбинират смес от заместващи продукти и начините на действие. Страната разполага с юридическа клауза, даваща право за предписване на хероин за “ ограничено медицинско ползване”. От 1994 година се предписва хероин на една малка маргинализирана група наркомани с изследователска цел. В края на третата година 70% от тях са значително по-добре от контролната група. Нелегалното вземане на хероин и кокаин намалява.Забележимо се подобрява социалната ситуация на наркоманите. Бездомните намират убежище и добра работа. Процентът на зависимите живеещи от нелегални доходи се намаляват от 70% на 10% в края на проекта. Престъпленията и присъдите също намаляват значително.
Тенденцията в световен мащаб е към провеждането на заместителна терапия в амбулаторни условия и малки групи за лечение. Една специализирана наркотична клиника е място, където се лекуват хора с тежки отравяния и хаотични душевни сили. Поради това, че те не са се “закотвили” достатъчно здраво в тялото, смучат личностните и жизнените сили от околната среда ( “душевен вампиризъм”). Голямо число еднакви болести, събрани на едно място винаги засилва тенденцията за психично и физично заразяване и чрез едностранно натрупване изчерпва терапевтите. Затова също и при наркотичната терапия идеалното е да се образуват малки групи, които да се смесят с други пациенти за да се създаде известно равновесие. Освен това така по естествен начин при наркотично зависимите пациенти се активират социалните импулси. Особено важен е непрекъснатият контакт с външния свят. Едно наркотично заведение не бива да стане модерна колония от прокажени. Затова многобройните взаимоотношения със света са от много голямо значение и са абсолютна необходимост. Всичко, което днес се изолира от целостта на света става едностранно и се разболява. Колкото повече оздравителни сили се намират наоколо, толкова по-скоро се привеждат в ред силите на хаотизирания душевен живот и Азът става отново господар в душевния дом на зависимия. Мисленето, чувстването и волята трябва да се ангажират чрез дневния ритъм. Азът обаче, който в края на крайщата трябва да подреди душевните сили, може да бъде здрав и силен, когато открие около себе си съответстващото му духовно и надличностно, общочовешко измерение. Тогава той се чувства свързан със света чрез духовна, истинска човешка дейност в ежедневието. Чрез сетивата и практическата работа се осъществяват още намиращи се в подсъзнанието душевни подтици, които са във връзка с общочовешки ценности и цели. Терапията при зависимите пациенти е много по-успешна, когато се извършва в амбулаторни условия, за да могат пациентите да се научат да “живеят с хероина на улицата” и именно в тази среда да осъществят процеса на ресоциализация. (105,135)

6. България днес

Развивайки се и натрупвайки опит, светът е направил своя избор и е изразил ясно волята си за овладяване на порочните практики. Изработени са различни стратегии за намаляване на рисковете, начини и форми на заместващо лечение, социален и политически контрол върху достъпа до психоактивни субстанции. Гражданското отношение към наркоманите претърпява еволюция и обсъждането на проблема се дедраматизира, протича спокойно и с подобаващо уважение спрямо личността.
В България през 1991 год. е създадена служба за борба с организираната престъпност, която през 1997 г. с указ на Президента е преименувана в Национална служба за борба с организираната престъпност. Службата работи в тясно сътрудничество и взаимодействие с колегите си от съседните ни страни, Европа и САЩ, тъй като България е транзитна страна по пътя на наркотика. Пътят на хероина може да се илюстрира така:

 

Афганистан (производител)

Иран

Турция Румъния – Унгария – Австрия – Германия – Скандидавски страни

България Страни от бивша – Унгария – Австрия – Германия – Скандинавски
Югославия страни
Гърция – Италия – Испания – др.страни от Европейския съюз


Пазарът в България не е привлекателен за онези, които искат да спечелят, поради ниския стандарт на живот. Хероинът, който остава в България, е продукт на “метода на разсипването”, т.е. това са малки количества, които остават в България като начин на разплащане. Хората, който осъществяват трафика през България (например Капитан Андреево- Видин-Калафат) за безприпятственото преминаване на хероина (граничен контрол,митници, пътен контрол), получават не пари, а част от стоката. Именно тази част остава в България. Трафикът от Турция се организира много често на роднинска основа. Много албанци от Косово осъществяват транспорта. В България се формират временни депа – места за съхранение за 1-2 дни, до пренатоварването на друг транспорт. Те спират в България, разтоварват стоката ( например свалят резервната гума на ТИР-а, в която може да се побере 150 кг.хероин) и продължават. След това българи организират транспорта от България към другите европейски страни.
1 кг. хероин в Турция струва 15000 евро. Преминавайки през България, той става с 5000 евро по-скъп, за да стигне до Норвегия цената от 60000 евро за 1 кг.хероин. Хероинът идва от Турция с чистота до 50 % , но в България чистотата му пада до 3-12 % на черния пазар, поради смесването му с други вещества за обем. Хероинът напуска България по воден и сухоземен път – пристанищата във Варна и Бургас, най-често в контейнери и през границата на Капитан Андреево и Малко Търново. Капитан Андреево е най-големият сухоземен пункт в Европа за трафик на наркотици. В България за последните 2 години е заловен повече хероин от всички страни в Европа.Ние сме първата страна след Турция по количество на заловения хероин на митници: за 2004 год. над 3 тона. И въпреки това 80% от заловения в Западна Европа хероин е преминал през България. (21,24)
Действащият наказателен кодекс от 2004 год.предвижда наказателно преследване на лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, при условие, че то ги придобива, съхранява, държи или пренася. Народното събрание е внесено предложение за промени в Закона през март 2006 година. В зависимост от количеството намерен наркотик след експертна оценка съдът ще решава дали е за лична употреба или за разпространение и търговия. Ако съдът реши, че количеството е за лична употреба т.е. лицето е извършило така нареченото “формално престъпление”, наказанието не е затвор, а пробация или глоба. Ако съдът реши, че намереното количество наркотик е с цел разпространение, лицето подлежи на затвор. (21,31,54)
Присъединяването на България към Европейския съюз е процес, който изисква активното и участие в дейностите на Европейската общност по отношение на разпространението и употребата на наркотични вещества. От 2005г. България е пълноправен член и има официални представители в Център за кординация на профилактика на употребата на наркотични вещества и прекурсори на Европеиската общност в Лисабон.
Броят на зависимите от хероин в България е около 90 000. Те живеят основно в по-големите градове на страната. (21,29)
Населението на София е около 2 милиона жители. Около ? от зависимите на България живеят в столицата. Това са около 23-25 хиляди зависими към наркотични вещества лица. Работещите в София служби с наркотично зависими пациенти са: Национален Център по наркомании, Болница Суходол, Софийски градски център, психиатричните клиники към Медицински Университет и ВМА, частни медицински центрове и звена. Зависимите пациенти с остри интоксикации се лекуват в клиниките по токсикология на ВМА и МБАЛСМ ”Н.Пирогов”. Към Националния Център по наркомании от 2000 година е разкрита заместителна метадонова програма за лечение на зависимост към хероин с капацитет 300 човека. Болница Суходол разполага с 24 легла за лечение на зависимост от наркотици, а психиатричните клиники в София с 200 легла, което е крайно недостатъчно за нуждите на столицата.
В момента в Р.България е на лице достатъчно надеждна нормативна база насочена към проблематиката на зависимостите:
? Закон за здравето (Държавен вестник бр.70/2004 год.)
? Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсурите
(Д.в.бр.30 / 99год., Изм. бр.63 / 2000г.; бр. 74 / 2002 год; бр .75 / 2002 год; бр. 120/2002 год.; бр. 56/2003 год);
? Наредба № 4 / 15.01.2001 год. за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти ( Д.в. № 10 / 2001 г.; Изм. 74 / 2002 г.; 82/2003 год.).
? Наредба № 24 / 31.10.2000 г.за условията и реда за осъществяване на
субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества /Д.в. брой 91 / 2005г.
? НРД- 2006 год.

7. Изводи:
? Световният опит налага заместителните програми, като един
от основните методи за лечение на зависимост от хероин.
? В България съществува голям брой зависими от хероин и малко
действащи програми за лечение. Осъществяването на нова комплексна програма за лечение на зависимост от хероин е безусловно необходимо.
? Комплексната програма трябва да е насочена към
специфична група зависими от хероин лица и да цели прекратяване на употребата на хероин и свързаните с нея негативни последици за здравето, личностовото функциониране и социалния статус на зависимите, както и намаляване на щетите за семействата на зависимите, обществото и националната сигурност на държавата.
? Националната програма за борба със зависимостите е с основна
цел първична профилактика, а комплексната програма цели вторична и третична профилактика на зависимостите.

 

Цел, задачи и методология на изследването


Цел:
Разработване на комплексна програма за преодоляване на зависимостта към хероин, социална интеграция на пациентите и лечение на уврежданията по органи и системи, с оглед намаляване на щетите от употребата на наркотични вещества за индивида, семейството на зависимия и за обществото.
Задачи:
1. Представяне на клиничната картина на пациентите,включени
в комплексната програма и установяване на уврежданията по органи и системи.
2. Разработване и приложение на комплексна лечебна програма
за възстановяване на физическото и психично здраве на зависими към хероин пациенти и ресоциализацията им.
? Овладяване и превенция на соматичните усложнения на
зависимостта към хероин.
? Подобряване на психичното състояние и личностовото
функциониране на зависимите към хероин пациенти.
3. Внедряване на научен подход към зависимостта от хероин,
като болест, която се характеризира с хронично-рецидивиращо протичане, социална дезинтеграция на пациентите и многоорганни увреждания.
4. Социална интеграция на зависимите към хероин пациенти.
5. Създаване на предпоставки за положителни икономически и
социални последствия за семействата на зависимите и държавата.
Обект на изследване
Проучването е изчерпателно, като обект на изследване са 152 болни със зависимост към хероин лекувани през периода 1998 – 2005 год. От всички пациенти, 36 са лекувани в МБАЛ гр.Добрич, а 116 във ВМА гр.София – клиника по токсикология и МЦ Евроздраве гр.София.

Място и време на наблюдението:
Първоначалната и периодична оценка на пациента, лечението на зависимостта и последващото наблюдение са проведени в МБАЛ гр.Добрич, ВМА гр.София - клиника по токсикология и алергология, МЦ Евроздраве, за периода 1998 – 2005 год., с личното участие на автора.
Признаци на единиците за наблюдение :
1.Социо-демографски и професионални характеристики на
изследваните.
? възраст.
? пол.
? семеен статус.
? брой рецидиви по време на терапията.
? криминогенна активност.
? започване на работа.
? продължаване на образованието.
? продължителност на наркоманната практика.
? дневна доза на наркотичното вещество.
? начин на приложение на хероина.
2. Състояние на пациента. Клинична картина.
? многоорганни увреждания по синдроми и системи.
? клинични, биохимични, серологични, токсохимични и
инструментални изследвания на пациентите.
? психо-социален статус.
3. Характеристика на изследваните според продължителността на престой в програмата.
? брой приети пациенти.
? брой отпаднали пациенти.
? брой пациенти прехвърлени към други програми.
? брой на зависими към опиати.
Източници на информация :
? Документация за процедури за приемане в програмата,
първоначална и периодична оценка на соматичното състояние на пациента, извършени чрез анамнеза, параклинични, серологични, токсохимични, инструментални изследвания и динамично наблюдение.
? Документация за процедури за провеждане на комплексната
програма.
? Документация за процедури за включване към съпътстващи
лечебни и психо-социални програми и за изключване от програмата.
? Документация за процедури за периодична оценка на
резултатите и отчитане на ефективността от програмата, нормативни документи, медицинска документация, критерии за устойчивост на резултатите.
Методи :
1. Клинико-диагностични методи
? Насочена медицинска анамнеза
? Обективно изследване
? Инструментални изследвания
? Лабораторни изследвания
? Психологични методи на изследване: Структурно интервю,
скали за тревожност и депресия на Зунг, многофакторен личностов въпросник, скали за измерване на асертивни умения, мотивация, стресоустойчивост и социална адаптация.
2. Статистически методи
? Описателни методи: честотен анализ на качествени
променливи, изчисляване на средна стойност и стандартно отклонение, намиране на 95 % доверителен интервал на средната стойност.
? Методи на статистическия извод: критерий хи-квадрат или
точен критерий на Fisher при търсене на зависимост между качествени показатели.
3. Икономически методи
? Анализ за оценка на стойността на лечението, съобразено с
цени по НРД – 2006 год.
? Анализ за оценка на разходите на правозащитните служби
съобразени с цени на Министерството на правосъдието.
? Анализ за оценка на разходите на Министерството на труда и
социалната политика.

 

Клиничен статус на обхванатите с наблюдение зависими към хероина лица


1. Целева група и демографски показатели на групата пациенти
Обект на наблюдението са зависими към хероин пациенти
(български или чужди граждани временно пребиваващи в страната), които са навършили 18 години. За периода 1998 – 2005 год. са лекувани 152 пациенти в посочените места за наблюдение. От тях 104 са мъже (68,42%) и 48 са жени (31,58%). Изследваните са на възраст от 18 до 38 години. Средната възраст на пациентите е 26 +/- 5,66 години. Средната честота случаи на определена възраст е 9,5 +/- 6,89. Коефициентът на корелация corr = – 0,326. Зависимостта е обратно пропорционална между големината на възрастта и честотата на случаите. Основното натрупване на случаите е между 22 и 28 години.
Злоупотребата с хероин е с давност от 1 до 18 години, като най-често тя е от 2,5 до 5 години. Дневната доза хероин, която приемат пациентите е от 0,5 до 6 гр. Тя е разпределена от 1 до 3 приема дневно. Мнозинството от зависимите – 112 приемат хероина венозно (73,68%), а останалите 40 го приемат инхалаторно ( 26,32%).
2. Клинична картина на зависимост към хероин
Зависимостта към хероин е хронично рецидивиращо заболяване, характеризиращо се с многоорганни увреждания и социална дезинтеграция.
При поставяне на диагнозата хероинова зависимост сме се основали на данни от анамнезата и клиничната картина, клинико-лабораторни и инструментални изследвания и качествен уринен тест за опиати.
Резултатите показват,че полиорганните увреждания се изявяват със следните симптоми и синдроми застъпени в различна степен.
? Остър абстинентен синдром
Остра абстиненция наблюдавахме при всички пациенти. Първите прояви на абстиненцията се отчитат от 5-тия до 7-мия час след последната доза хероин. Симптоматично проявите са многостранни и се изявяват в различна степен като: непреодолимо желание за прием на хероин, астеноадинемия, вариации от депресия до агресивност, мидриаза, безсъние, болки по ставите, коремни болки, сълзотечение, ринорея. Абстинентният синдром продължава средно 15 +/- 5 дни. Тежестта и продължителността на абстинентния синдром зависят от давността на злоупотребата и дневната доза хероин. Връзката е правопропорционална.
? Синдром на токсично увреждане на черния дроб
При 128 пациенти (84,21%) установихме чрез клинични, лабораторни и УЗД данни чернодробна стеатоза и хроничен хепатит.
Увеличение на стойностите на ASAT и ALAT регистрирахме при 22 пациенти еднократно над нормата ( 14,47%), до два пъти при 64 случая (42,11%) и над два пъти при 21 случая (13,82%). УЗД данни за чернодробна стеатоза установихме при 143 от пациентите ( 94,08%), а хроничен хепатит при 3 (1,97%).
Не сме регистрирали диагностично чернодробна цироза.
При ултразвуково изследване на черния дроб при 101 (66,45%) от пациентите установихме специфичен ехографски образ на чернодробния паренхим, който се различава от чернодробната стеатоза при други заболявания (черният дроб има “лъскав” образ, различен от най-често наблюдавания образ при чернодробна стеатоза). Тези данни подлежат на допълнително доизясняване. Серологични данни за HVC установихме при 98 от пациентите (64,47%), а HBSAg при 7 пациенти (4,61%).
? Синдром на токсично увреждане на главния мозък и периферната нервна система
При 148 пациенти (97,37%) установихме нарушаване на координацията на движенията, дребен и едър тремор, автоматизми, нарушения в съня, полиневропатия, изявени в различна степен и често вариращи помежду си.

? Синдром на токсично увреждане на гастроинтестиналния тракт
Установихме при 108 пациенти синдром на токсично увреждане на гастроинтестиналния тракт (71,05%). Той се изявява с гадене, повръщане, диария, коремни болки, дисбактериози по време на абстинентния синдром и отзвучава най-често за около 1 месец.
? Синдром на токсично увреждане на сърдечно-съдовата
система
Този синдром установихме при 52 пациенти (34,21%). Най-често по време на абстинентния синдром регистрирахме ЕКГ данни за тахикардия до 120 удара/минута и скъсен PQ интервал.
? Нарушения на белтъчния, въглехидратния, мастния и
минералния обмен
Най-често изявен е консумативният синдром, установен при 136 пациенти (89,47%). Отбелязан е и костно-ставен синдром при 102 пациенти (67,11%). Той се проявява с болки по костите на таза и дългите кости на ръцете и краката. При зависимите към хероин наблюдаваме и нарушения в мастната обмяна –92 пациенти (60,53% ) са с хиполипидемия.
? Инфекциозно-възпалителни усложнения
Тези усложнения отбелязахме при 98 от пациентите (64,47%) . При 18 пациенти (11,84%) , които приемат хероина венозно, установихме при приемането тежки тромбофлебити на a., v. femoralis, като останалите по-малки съдове са компрометирани от редовното им ползване за интравенозно приложение на хероин. От цитираните пациенти 11 (7,24%) развиха сепсис.
Тромбофлебити на по-малките съдове по ръцете наблюдавахме при 75 пациенти (49,34%). Абсцеси около местата на интравенозното приложение на хероин установихме при 38 пациенти (25,00%).
При зависимите към хероин пациенти регистрирахме бързо развитие и протрахирано протичане на инфекциозно-възпалителни усложнения. От пациентите 56 (36,84%) развиха по време на лечението, като усложнение на вирусни процеси, тежки пневмонии, които наложиха стационарно лечение.
? Нарушаване функциите на ендокринната и половата система
Този синдром установихме при 43 от жените, т.е. при 28,29% от общия брой зависими пациенти и при 89,58% от жените зависими към хероин. Установихме дисменорея при 15 жени (31,25%) и аменорея при 29 жени (60,42%). УЗД изследване на половата система показа данни за хипопластична матка при 25 жени (52,08%). При 38 жени (79,17%) установихме клинично и микробиологично наличие на вагинални инфекции и намаляване на количеството на лактобацилите на Дьодерлайн.
? Психичен статус на зависимите към хероин пациенти
Находките при изследването на психичния статус, при лица
зависими от хероин са индивидуално специфични. Най-често установяваме следните прояви: недоразвитие или разстроеност на актуални способности, свръхценно отношение към медикаментите, неуспешно или незадоволително решаване на нормативните кризи, свръхценна идентификация с поколението на наркоманите, занемарен външен вид, екзистенциална фрустрация, фрустрация на равносметката, инфантилност в реакциите и поведението, неустойчива система от мотиви, понижена интелектуална способност.
? Намаляване на либидото и потентността
По анамнестични данни, при част от изследвания контингент мъже 75 (72,12%), хероинът унищожава не само желанието, но и възможността за осъществяване на коитус.
3. Влияние на зависимостта от хероин върху индивида, семейството, общността и обществото.
Зависимостта от хероин е сложен медико-социален проблем. Той засяга не само зависимия, но и семейството му, обществото и държавата в която живее.
? Влияние върху индивида
От наблюдаваните от нас 152 пациенти зависими към хероин, 144 са безработни (94,75%) и 92 (60,53%) са подведени под наказателна отговорност. Всички злоупотребяващи са със сходно поведение, което води до създаване на наркомански общества със своя субкултура, жаргон и ритуали, свързани с употребата на хероин.
? Влияние на зависимостта върху родителите.
При възникнал проблем в семейството, свързан с употребата на наркотични вещества, често родителите развиват съзависимост към наркотиците. (Съзависимостта е комплекс от черти на характера, които нарушават нормалния живот на родствениците и близките на наркомана в резултат на постоянни психически травми).
При 37 от пациентите (24,34%) има настъпила раздяла на родителите, при 17 (11,18%) единият родител е починал и при 3 (1,97%) и двамата родители са починали.
? Влияние на зависимостите върху общността ( другите деца в семейството).
Ние наблюдаваме следните социални роли, които заучават децата в семействата с проблеми, свързани с хроничната консумация на наркотици:
Героят, Жертвата, Изгубеното дете, Семейният клоун, Вторият консуматор.
Тези роли се изявяват в различна степен при 100% от братята и сестрите на зависимите и варират във времето
? Влияние върху обществото.
Зависимите от хероин напускат работа и училище. За да си набавят наркотици те извършват криминални действия – кражби, измами, битово насилие.
? Влияние върху държавата.
Разходите за лечението на тези пациенти се поемат от държавата и Здравната каса. Зависимите са безработни и част от издръжката им се поема от МТСП. Държавата изразходва и средства, свързани с дейността на правозащитните служби и издръжката на затворите при криминогенно поведение на зависимите.

 

Комплексна програма за лечение на зависимост от хероин

Всичките 152 пациенти, обект на нашето наблюдение са включени в разработената от нас комплексна програма и са преминали курс на лечение (фиг.1).
Целите на програмата са:
? Стратегическа цел:
Комплексната програма е насочена към преодоляване на зависимото поведение. Тя осигурява редукция на щетите от наркоманната практика – снижени здравни рискове, подобрено телесно и психично състояние, повишено качество на живот и социална интеграция на пациента.
? Оперативна цел:
Програмата цели вторична и третична профилактика на зависимостта към хероин. Тя обхваща пациенти, които вече са станали зависими. Включването на зависимите към програмата създава предпоставки за намаляване на икономическите разходи за пациента и държавата.
? Междинна терапевтична цел.
Целта е изоставяне на употребата на хероин с последваща възможност за преминаване на пациента с оптимален индивидуален темп към други лечебни и помагащи програми: медикация с антагонист на хероина, терапевтично общество или други психо-социални програми за превенция на рецидив и рехабилитация. Заместването осигурява период за преход от зависимостта към свободен от наркотика живот.
Задачи:
? Овладяване и превенция на соматичните усложнения
на зависимостта

? Снижена вероятност за предозиране (остра интоксикация).
? Снижена вероятност за тежка абстиненция.
? Лечение на уврежданията по синдроми.
? Превенция на разпространение на кръвно-трансмисивни
инфекции.
? Намаляване на вероятността от комбинирана злоупотреба и
зависимост.
? Възможност за осъществяване на репродуктивните функции.
? Подобряване на психичното състояние и
личностово функциониране
? Намаляване на риска от агресивно, автоагресивно и други видове
девиантно поведение.
? Намаляване риска от влошаване или рецидив на съпътстващ
психично здравен проблем.
? Успоредно оказване на психо-социални грижи – индивидуална
психотерапия и психообучение. Възможно е пренасочване при желание от страна на пациента за живот в терапевтична общност.
? Социална интеграция
? Превенция на криминогенното поведение.
? Подобрено семейно функциониране.
? Продължаване на образованието.
? Започване на работа.
? Положителни икономически последствия
? Премахване на разходите за хероин от страна на пациента.
? Намаляване до минимум на разходите за стационарно лечение на
остри интоксикации, инфекциозно-възпалителни усложнения и кръвно-трансмисивни инфекции, отключени психични заболявания и др.
? Намаляване до минимум на разходите свързани с дейността
на правозащитните служби при криминогенно поведение.
Комплексната програма предвижда провеждането на лечебна схема, включваща различни етапи.
? Първи етап на детоксикация
- Глюкозоинсулинови, водносолеви разтвори, 100 gr.глюкоза за 24
часа, 2-4 l за 24 часа.
- Ноотропни средства – пирацетам ( ноотропил, пирамем)16-24 gr. /24 часа. i.v.
- Невротропни средства- витамин В1 320-480 mg/24 часа, Вит.В6 600-1000 mg./24 часа, Вит.В12 500 гами през ден i.m.
- Хепатопротектори – аминокиселинни препарати- трансметил 250-500 мg./24 часа, препарати съдържащи силимарин (карзил, легалон,) 200-600 mg /24 часа, i.v. / per os
- Пробиотична хранителна терапия – биомилк хепанорм 25 gr./24 часа, лактера роз оил 2-4 caps /24 часа.
- Субституираща терапия с морфин хидрохлорид – амп.10 или 20 mg.
Началната доза на морфин хидрохлорид е в зависимост от индивидуалните нужди на пациента , степента на изява на абстинентните прояви, давността на зависимостта и дневната доза хероин. Тя се движи от 20 до 220 mg. морфин субкутантно. Индивидуалната доза морфин сe определя ежедневно за около 10 дни и след това започва постепенно намаляване с 10 – 20 mg. през 7-8 до 14-21 дена. Морфин хидрохлоридът е ампулна форма и е подходящ за първоначална стабилизация и за пациенти, които прилагат хероина венозно. При пациенти, които приемат хероина инхалаторно може да бъде приложен морфин сулфат ( MST, Долтард, Скенан, Субститол и др.). Таблетната форма на морфин сулфат има от 35% до 40% резорбция от стомашночревния тракт и поради това дозите при това съединение на морфина са от 2 до 4 пъти по-високи отколкото при морфин хидрохлорид.
- Антидепресанти – сероксат 20-30 mg сутрин, ципралекс 30 mg., Коаксил 37,5-50 mg./24 часа.
- Барбитурати и бензодиазепини – зопиклон 7,5-15 mg. вечер, радедорм– 5-10 mg. вечер, фенобарбитал – 100-200 mg. вечер, дормикум- 7,5 – 15 mg. вечер. Тези медикаменти не се прилагат в комбинация повече от 2 медикамента, тъй като също могат да доведат до зависимост и до токсично увреждане на черния дроб. Продължителността на етапа е 7 – 30 дни, като се провежда и обучение на пациента.
? Втори етап на физическо и психическо стабилизиране на пациента.
Комплексната медикаментозна терапия продължихме със същите средства, както при детоксикацията, редуцирани в зависимост от индивидуалните нужди на пациента.
- Субституиращата терапия с морфин.
През този етап продължаваме терапията с два вида морфин- морфин хидрохлорид (ампули 10 -20 mg) и морфин сулфат. Дозите на морфин хидрохлорид се намаляват с 10-20 mg през 7 – 14 – 21 дни индивидуално за всеки пациент, а на морфин сулфат съответно с 30-60 mg за същите периоди от време.
- Ноотропни медикаменти – пирацетам ( ноотропил, пирамем ) 1600- 3200 mg /24 часа per os в продължение на 6 месеца до 2 години.
- Антидепресанти – сероксат 20 - 30 mg. за 6 месеца до 1 година, ципралекс 15 - 30 mg. за 6 мес. до 1 год., per os.
- Бензодиазепини – радедорм 5-10 mg. вечер 3 - 6 мес., дормикум 7,5 – 15 mg. per os 6-9 мес. Тези медикаменти при първа възможност след третия месец заместваме с антидепресант тритико 50-150 mg. вечер, поради опасността от създаване на зависимост.
- Хепатопротектори и лечение на хепатит “С”. Прилагат се препарати съдържащи силимарин (карзил, легалон 100-600 mg /24 часа), пробиотици ( биомилк хепанорм -25 gr./24 часа. per os).
- Хранителна терапия с пробиотици.
През този етап при необходимост продължава лечението на други основни заболявания или усложнения свързани с наркотичната употреба.
Някои пациенти със сравнително малък стаж приключват успешно този етап т.е. те намаляват дозата на морфина до нула за период от 6 месеца до 1 година, а други осъществяват това за период от 2 до 3 години. След това пациентите се пренасочват към четвърти етап от лечението – лечение с антагонисти на хероина (налтрексон).
? Трети етап на дълготрайна заместителна терапия
Тази терапия е подходяща за пациенти, които са с дълга наркоманна практика и които са приемали венозно високи дози хероин. Те са психически нестабилни, склонни са към рецидиви или имат придружаващо психичeско или друго тежко физическо заболяване. Лечението се провежда с морфин сулфат таблетна форма. Много подходящ за употреба е субститол – морфин с удължено освобождаване, което дава възможност медикамента да се приема 1 път дневно. Продължителността на курса е от 2 до 3 години.
? Четвърти етап на лечение с антагонисти на хероина
За този етап са подходящи две групи пациенти.
o Пациенти преминали успешно първия и втория етап
от лечението за кратко време- 3-6 месеца, като след спиране на заместителната терапия се прилага следната комплексна лечебна схема:
- Налтрексон ( ревиа, налорекс ) табл. от 50 мg. 1 табл. дневно след отрицателен качествен тест за опиати. Тук трябва да подчертаем, че при приложението на ревиа е абсолютно противопоказано приложението на медикаменти съдържащи опиати – морфин хидрохлорид, морфин сулфат, метадон, лидол, омнопон, фентанил, таламонал, валорон, трамал, трамадол, кодеин и др.
- Бензодиазепини- радедорм 5 - 10 mg. вечер, дормикум- 7,5 – 15 mg. вечер. При първа възможност се заменят с антидепресант тритико 50-150 mg. вечер.
- Хепатопротектори– препарати съдържащи силимарин (карзил, легалон 100-600 mg /24 часа).
- Пробиотична хранителна терапия (биомилк хепанорм и лактера роз оил 2-3 caps. за 24 часа).
Този етап се провежда амбулаторно в МЦ Евроздраве .
Продължителносттта на етапа е от 6 месеца до 2 години във зависимост от индивидуалните потребности на пациента. В първите 30 дни тестуването на пациента за опиати се извършва ежедневно, като хероиновия антагонист – налтрексон се приема в присъствието на лекарски екип. След това при стабилизиране на пациента може да се дава за по-дълъг период от време от 7 до 14 дни. Основна цел е профилактиката на рецидив на хероинова употреба.
? Програма и технология за осъществяване на консултативна
и психотерапевтична помощ на зависими пациенти.
Разбирането на природата на лицата зависими от хероин, познаването на предразполагащите и отключващите зависимостта фактори, позволяват създаването на комплексни програми за въздействие с пълноценното партньорство между лекари, психолози, психиатри и т.н.
Консултативната и психотерапевтичната помощ се осъществи в
рамките на два психотерапевтични подхода: психодраматичен и позитивно психотерапевтичен.

 

 

Оценка на резултатите от комплексната програма, прилагана при пациенти с хероинова зависимост

1. Резултати характеризиращи физическото здраве на пациентите.
При всички 152 пациенти приложихме гореописаната комплексна програма за лечение на зависимост от хероин, проследихме соматичния и психологичен статус на пациентите и регистрирахме следните резултати:
? В резултат на лечението, острият абстинентен синдром бе
овладян при 100 % от пациентите за период 7-30 дни. Средната продължителност на лечение е 10-14 дни.
? Симптомите от страна на черния дроб се овладяха за период от 3 месеца до 1 година, в зависимост от тежестта на проявата им. ( фиг. 2)
Сравнението на ефекта на лечение за периода от първия до третия месец не показва статистически значими различия за стойностите на ASAT и ALAT (р < 0,79). Аналогични са резултатите до шестия месец ( р < 0,8). При сравняване на стойностите на ASAT и ALAT след шест месечно лечение обаче, резултатите показват, че наблюдаваните увреждания са овладяни и състоянието на пациентите се стабилизира ( p < 0,05). Сравнението на ехографския образ на черния дроб между двете групи пациенти (преди включването в програмата и след една година лечение ) е осъществено по метода на Стюдент-Фишер. Установени са съществени статистически различия по проследявания признак ( р < 0,05). Тези резултати се потвърждават и допълват от коефициента на корелация corr = – 0,976. Доказана е обратно пропорционална корелация между двете групи пациенти. Установените ехографски увреждания на черния дроб намаляват сигнификантно с времетраенето на провежданото лечение. ( фиг.3 )
? Синдромът на токсичното увреждане на главния мозък и
периферната нервна система се овладя за период от 6 месеца до 1 година.
Сравнението на нарушенията на функциите на ЦНС при двете групи пациенти ( преди включване в програмата и след една година лечение ) е със съществена статистическа значимост ( р < 0,05), според критерия на Стюдент-Фишер: t = 0,987. Потвърждение за сигнификантно намаляване на уврежданията на ЦНС дава и критерия за корелация corr = – 0,99, т.е. налице е абсолютна отрицателна корелация.
При ПНС също се потвърждава сигнификантно намаляване на уврежданията (р < 0,05); t = 0,975 и corr = – 0,99. ( фиг. 4 )

? Синдромът на токсично увреждане на гастроинтестиналния
тракт овладяхме за период от 3 -6 месеца.
Нарушенията на функциите на ГИТ (по типа на гастродуоденит, колит и дисбактериоза) показват сигнификантно намаление (р < 0,05; t = 0,906).
От фиг. 5 е видно, че клиничните изяви на уврежданията на ГИТ след шестмесечно лечение достоверно да снижени до 4 %.
ФИГ. 5 Промени в клиничните изяви на уврежданията на ГИТ за период на лечение 6 месеца

? Уврежданията на сърдечно съдова система овладяхме още в
първите 3 месеца от лечението. (фиг.6)
? Нарушението на обмяната на веществата овладяхме за период
от 6 месеца до 1 година ( фиг. 7).
ФИГ. 7 Промени в обмяната на веществата за период от 1 година

? Овладяването на инфекциозно-възпалителните усложнения
Всички възпалителни процеси бяха овладяни напълно, без остатъчни явления.
? Възстановяването на функциите на половата система
постигнахме за 3 – 6 месеца. ( фиг. 8 )

? Възстановяването на физическото и психическото
развитие и емоционалното състояние на пациентите чувствително се повлияват след третия месец от:
- начините и формите на включване на пациента в интервенционната програма
- конструктивното насочване на пациента към алтернативни стилове на поведение.
- поведението на медицинските професионалисти при осъществяване на здравните услуги.

2. Резултати по отношение на личностовото функциониране
на пациентите и социалната им интеграция. ( таблица 1 )

Програмата е със средна продължителност от 6 месеца до 2 години.

? В резултат на самостоятелното прилагане на комплексната
програма са спрели употребата на опиати 65 пациенти (42,76%) и са спрели трайно употребата на хероин 12 пациенти (7,89%) – общо 77 пациенти (50,66%). При наблюдение от 1 до 3 години след спирането не сме наблюдавали рецидиви.
? Частично стабилизирани и спрели употребата на хероин, но
продължаващи лечението си са 17 пациенти (11,18%).
? Частично стабилизирани и продължили лечението си по тяхно
желание в терапевтична общност са 22 пациенти (14,47%), като от тях 9 са завършили успешно (5,92%) и не сме регистрирали рецидиви за период от 1-3 години.
? Между 3 и 6 месеца 124 от пациентите си намериха работа или
продължиха образованието си (81,58%).
? Не сме наблюдавали случаи на остри интоксикации с наркотични
вещества при лекуваните пациенти.
На фиг.9 е представена социалната интеграция на наблюдаваните зависими от хероин лица.

3. Обсъждане на психотерапевтичната работа със зависими към хероин пациенти.
Акцент в съвместната дейност на токсиколога и психотерапевта беше мотивирането на пациентите за осъзнаване на проблема и за справяне с рисковото поведение. Приложихме индивидуална психотерапия, при която в качеството на основен инструмент на лечебно въздействие стана психотерапевтът. ( таблица 2 )
Таблица 2 Предимства и недостатъци на индивидуалната психотерапия
Психотерапевтични форми Предимства Недостатъци
Индивидуална
психотерапия По-гъвкаво договаряне По-висока степен на тревожност за представянето
По-висока степен на конфиденциалност По- ограничен ресурс
По-висока степен на дълбочинно навлизане във вътрешния свят на пациента По-висок риск за развиване на емоционална зависимост.
Имитационно поведение- подражание и идентификация По-ограничен ресурс за междуличностно обучение
Фактор от подкрепящата система По-висок риск да не бъде преработено чувството за изолираност
Коригиращ емоционален опит По-висок риск за поддържане на чувство за неравнопоставеност и непълноценност
Редукция на чувството за изолираност По-ниска гаранция за конфиденциалност
Инсталиране на по-висока степен на надежда По-ниска степен на саморазкриване

В момента в България обучението по позитивна психотерапия се извършва извън Университетите и се осъществява от Българското дружество по психодрама и групова терапия / БДПТ/. Това създава предпоставки за неефективен контрол върху квалификацията на специалистите, оказващи здравна помощ и на недостатъчен контрол върху прилаганите програми и методи за обучение.

Икономически анализ , резултати и обсъждане по отношение на разходите, направени от семеството, обществото и държавата

Фармакоикономически анализ (обща стойност) на лечението на зависимост към хероин в България през 2006г. (преки и не преки разходи)
Ако приемем, че разполагаме с добри епидемиологични данни за честотата и относителния дял на разпространение на заболяването зависимост от хероин (доклад на МЗ за 2005г.) и на използваните ресурси за всеки отделен случай, тогава имаме две възможности за измерване на разходите свързани със заболяването.
? Разходи, основани на данните за разпространението, които
включват преките и косвените разходи на обществото за даден период (най често 1 година). При тези проучвания преките разходи се формират в здравния сектор, а не преките – в социалния сектор. Най-често не се включват трудно оценими разходи, свързани със страданието, скръбта и смъртта.
? Разходи, основани на честотата на заболяването– броят на нови
случаи в населението за даден период. Предпочитат се когато целта е да се избере коя алтернатива да се внедри. Те са по-скъпи и отнемат повече време.

1. Преки и не преки разходи за пациенти със зависимост от хероин,
при условие, че не са включени в комплексната програма. ( таблица 3 )

Таблица 3 Годишни преки и косвени разходи и приходи за 100
зависими от хероин лица, ако не са включени в комплексната програма /КП/.

СФЕРА Преки и косвени разходи за Приходи от 100 зависими
100 зависими от хероин лица от хероин лица за 1 година
за 1 година в лева в лева

Здравеопазване 88 428.00 96.00

Правозащитна система 22 875.00 0.00

Социална сфера 15 200.00 1 504.00

ОБЩО 126 503.00 1 600.00

2.Преки и непреки разходи за пациенти със зависимост от хероин, при условие, че са включени в комплексната програма ( таблица 4 ).

Таблица 4 Годишни преки и косвени разходи и приходи за 100
зависими от хероин лица, ако са включени в комплексна програма /КП/.

СФЕРА Преки и косвени разходи за 100 Приходи от 100 зависими
зависими от хероин лица за 1 год. от хероин лица за 1 год.
в лева в лева
Здравеопазване 74128.00 1574.00
Правозащитна система 3375.00 0.00
Социална сфера 2880.00 24666.00
ОБЩО 80383.00 26240.00

Резултатите показват, че ако пациентите са включени в интервенционна програма, тогава разходите за 100 пациенти зависими от хероин възлизат на 54143 лв. за 1 година. Високите преки и косвени разходи, свързани с лечението на зависимите от хероин лица, ни дава още едно основание да считаме заболяването за социално значим проблем. Неговото решаване чрез изпълнението на разработената от нас програма, практически ще намали разходите за отделния пациент и за обществото като цяло, което е видно от следващата таблица 5.
Таблица 5 Количествено сравнение на преките и непреки разходи
за 100 зависими от хероин лица за 1 година в лева.

Разходи, ако пациентите са включени Разходи, ако пациентите не са включени
в комплексна програма /КП/ в лева в комплексна програма /КП/ в лева

124 903.00 54 143.00

 

Включването на лицата, зависими от хероин в комплексната програма намалява 2,31 пъти разходите за лечението им. Ако пациентите са включени
в програмата тези средства се изразходват еднократно. Проучването ни дава индикация за това, как може да се подобри ефективността на здравните грижи. Резултатите позволяват да приложим следния икономически модел за разходите на обществото за зависими от хероин лица. (по С. Гладилов)

Е = [ (C + S + L) + pc] n
E – expendituves ( общи разходи )
C – curative ( преки разходи за лечение )
S – social ( социални разходи )
L – legal ( разходи на правосъдната система )
Pc – prison confidential ( разходи за затворите )
N – number of patients ( брой пациенти )

При нашето наблюдение се получават следните р4езултати:

Eexp 124903
KE = -------- = ----------- = 2,31
Ep 54143

Еexp – разходи за 1 год. за 100 пациенти извън програмата
Ep - разходи за 1 год. за 100 пациенти включени в програмата
KE - коефициент на икономическа ефективно.

Изводи

1. Социалната значимост на проблема “зависимост от хероин” се свързва с наблюдаваната тенденция за увеличаване честотата на това заболяване сред населението на възраст от 17 до 35 години. Най-уязвими са лицата между 22 и 28 години.

2. Проблемите на болните в клиничен и особено в социален аспект не свършват с поставяне на точна диагноза и назначаването на адекватно лечение, а изискват подобряване на физическия, психическия и социалния комфорт на зависимите от хероин лица, повишаване качеството на техния живот в рамките на съществуващата хероинова зависимост или при отказ от нея.

3. Приложената комплексна програма е с висок терапевтичен успех при 56,57% от пациентите (прекратяване употребата на хероин, овладяване на многоорганните увреждания, предотвратяване на остри интоксикации и вторични усложнения, възстановяване на репродуктивната функция).

4. Осъществените клинично наблюдение, лечение и психотерапия на пациенти със зависимост към хероин са довели до ефективна социална
интеграция на зависимите в 81,58% от случаите (започване на работа или продължаване на образованието, намаляване на физическата и психическата инвалидизация на зависимите, намаляване на криминалните прояви, възстановяване на психоклимата в семейството).

5. Установи се, че разходите за лечението на зависимите от хероин лица понастоящем са високи и икономически неоправдани. Разчетите доказват, че чрез прилагането на разработената от нас комплексна програма, тези разходи могат да бъдат снижени 2,31 пъти.

6. Разработената и приложена комплексна програма за лечение на зависимост от хероин ще създаде предпоставки за намаляване на разходите за отделния пациент и за обществото като цяло, необходими за прекратяване употребата на хероин, овладяване на многоорганните увреждания и ефективна ресоциализация. Тя е в процес на одобряване от МЗ.

Приноси

Приноси с потвърдителен характер

1. Потвърждава се значението на диагностичните критерии за поставяне на диагноза (анамнестични данни, соматичен и психичен статус, лабораторни и инструментални изследвания).
2. Анализирани са зависимите към хероин пациенти по пол, възраст, начин на приемане на хероина, клинична картина на зависимостта към хероин, увреждането по симптоми и синдроми.
3. Анализирано е влиянието на зависимостта от хероин върху индивида, семейството, общността и обществото.
4. Резултатите по отношение на терапевтичния успех на комплексната програма съответстват на известните резултати на водещи световни клиники за лечение на зависимости.

Приноси с научно-теоретичен и научно-методичен характер
5. Обоснована и разработена е комплексна програма за лечение на зависими към хероин лица.
6. Приложен е нов подход за лечение, вторична профилактика и
ресоциализация на зависимите от хероин лица, включващ сьчетаването на: - субституираща терапия с „естествени опиати” (морфинови деривати) спомагащи за по-бьрзото намаляване на дозите за разлика от Метадона.
- индивидуален подход и обективна оценка на нуждите на
пациента по отношение на включване в най-подходящатата за него програма.
- психотерапия изграждаща в пациентите емоционална
устойчивост за позитивни и негативни събития.
- ноотропни средства – големи дози, увеличаващи енергийните
възможности на организма и извършващи детоксикация в него.
- хранителна терапия с пробиотици, като мощен имуностимулатор.
7. Приложен е комплекс от методи за оценяване на медицинската, социалната и икономическата ефективност на програмата.
8. Направен е критичен анализ на организацията и обучението на медицинските и немедицински специалисти, обслужващи зависимите от хероин лица. Установено е недостатъчно сътрудничество между различните специалисти в продължителния маршрут на пациентите в здравната система.
9. Проведено е оригинално,първо по рода си у нас, комплексно изследване на зависимите от хероин лица. То е новост в областта на медико-социалните изследвания и осветлява съществени страни от здравните, социални и икономически проблеми на посочения контингент лица.

Списък на научните публикации във връзка с проектодисертационния труд

1. Петрова Д., Остри екзогенни интоксикации с хероин, клиника и лечение, бр.6, сп. “Новини за общопрактикуващия лекар” (GP”News”), бр.6, стр.24, 2000г.

2. Петрова Д., Остра интоксикация с хероин сред населението в гр. Добрич. сп. “Новини за общопрактикуващия лекар” (GP News), бр.7, стр.24, 2000 г.

3. Петрова Д., Легализиране на марихуаната, за и против, сп. ”Новини за общопрактикуващия лекар” (GP News), бр.1, стр 6, 2000 г.

4. Петрова Д., Отравяния с локални анестетици, сп. “Медицина и фармация”, бр.1 стр.6, 2000 г.

5. Петрова Д., Н.Александров, М.Станчева, Клинична картина и лечение на остри интоксикации с хероин, сп. “Медицина и фармация” бр.2, стр.24, 2002 г.

6. Петрова Д., Н.Александров, М.Станчева, Ефект от краткотрайно прилагане на пробиотици у венозни наркомани с хронична злоупотреба, сп. ”Медицина и фармация”, бр.3, стр.24, 2002 г.

7. Александров Н., Д.Петрова, Фармакологично повлияване на наркотичната зависимост чрез метадонова терапия, сп. “Медицина и фармация” кн. 5 - 6, стр.16, 2002 г.

8. Петрова Д., Л.Нейкова, Остра и хронична злоупотреба с канабис – клиника и лечение. Сп. ”Медицина и фармация”, кн. 7 - 8 стр.31, 2002 год.

9. Александров Н., Д.Петрова, Нов лечебен подход към зависимостите – ноотропни средства, синбиотици, естествени опиати и индивидуална психотерапия, сп. “Медицина и фармация” кн. 7 - 8 (35) ст. 30, 2004 год.

 

Summary

The addiction to heroin is a chronical dissease which can be characterized with its negative effects on many organs as well as social disintegration. The results obtained on the basis of 152 patients show that the negative effects on the organs of the body are shown by symptoms and syndroms by all involved organs at a different degree. The heroin addiction is a complex medico-social problem. It affects not only the person addicted to it, but its family, the society and the state.
The complex programme which we developed is targeted at overcomming the addicted state of the patients. It provides reduction of the damage of the addictive practice-lowered health risks, improved status of the body and the psychology, improved quality of life and social integration of the patient. The programme aims at secondary and third level prophylaxis of the addiction to heroin. It is targeted at patients who have already become addicts. The inclusion of addicts as part of the programme creates the possibilities of decreasing the economical expenses of the patient and the state. The applied programme has a high theurapetic success with over 56.57% of the patients (the usage of heroin is stopped, the multi organ negative effects are being controlled, prevention of intoxication and secondary problems, restoration of the reproductive function).
The applied complex programme lead to an effective social integration of the addicts in 81.58% of the cases (they have started working or continued their education, decrease in the mental or physical disabilities, decrease in the criminal acts conducted, restoration of the psychological climate in the family).
It has been determined that the costs of healing patients addicted to heroin are high and ecnomocially not justified. The calculations show that though the implementation of this complex programme these costs can be lowered by 2.31 times.
The developed and applied complex programme for healing the addiction to heroin has been approved by the Bulgarian Ministry of Health

© МЦ Евроздраве АД 2003-2018, всички права запазени
Карта на сайта


Сайтът е изработен от Motion уеб дизайн  Сайтът се хоства от Motion уеб хостинг